Грешници
Обречени горим във залеза на дните си.
Осъдени изгряваме - примамливи и бледи.
Светът ни подозира с ужасни умалителни,
студени са звездите, като сладоледи...
За първи път грешим, а вече непростими
на остров се спасяваме от хорско суетене.
Забравиха годините човешкото си име,
но как се оцелява единствено със мене.
Осъдени изгряваме - примамливи и бледи.
Светът ни подозира с ужасни умалителни,
студени са звездите, като сладоледи...
За първи път грешим, а вече непростими
на остров се спасяваме от хорско суетене.
Забравиха годините човешкото си име,
но как се оцелява единствено със мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
