Nov 17, 2006, 7:57 PM
Грешници
Обречени горим във залеза на дните си.
Осъдени изгряваме - примамливи и бледи.
Светът ни подозира с ужасни умалителни,
студени са звездите, като сладоледи...
За първи път грешим, а вече непростими
на остров се спасяваме от хорско суетене.
Забравиха годините човешкото си име,
но как се оцелява единствено със мене.
Осъдени изгряваме - примамливи и бледи.
Светът ни подозира с ужасни умалителни,
студени са звездите, като сладоледи...
За първи път грешим, а вече непростими
на остров се спасяваме от хорско суетене.
Забравиха годините човешкото си име,
но как се оцелява единствено със мене.
© Румяна Славкова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
