Грешници
Залезът се отразява във очите ти. Отиваш си от мене,
Няма как.
Очакват те и други задължения,
Очаква те във къщи тя.
Очаква ме и той приседнал под тополата на двора.
Да ми разкаже тихо за премеждията във своя ден.
И после като всички обичащи се хора,
Да се приютим ръце в ръце.
Но аз знам, че някъде посред нощта,
Ще дойдеш ти греховно хубав.
Ще се любим до забрава!
Ще се сбогуваме на сутринта,
И виновно навели глави ще се целунем.
Ще ми шепнеш най-нежните слова,
А аз без срам ще ти отвърна!
Забравила, че има ‘той и тя’
Безпаметно щастлива и до лудост влюбена!
Птиците ще пеят в едногласен хор.
Дали ни укоряват или пък ни се радват ний не ще узнаем.
Прегръщай ме, целувай ме! Любов
Макар и грешна тебе те желая!
Автор: Полина Велчова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Велчова Всички права запазени
