Грешно те учих
Грешно те учих, дъще,
да си мила, да си внимателна.
Да не обиждаш, да не отвръщаш
и да си пазиш приятелите.
Грешно те учих, щерко,
да си добра, да си разумна.
В царството на лицемерните
да си разумен е лудост.
Нивата на ежедневието,
щом е със злоба посята,
там добротата е плевел,
всички практично я махат.
Аз пък напук взех, че сях я.
Битката моя ли беше?
В нея защо те въвлякох?
Можеше да си живееш
ограничена и ненамразена,
в мир със света непонятен.
Щеше гърба да си пазиш -
кучета яли приятелите...
Грешно те учих, дъще,
и ако можеш, прости ми.
Късно е да се връщам,
а и иначе мисля...
Радвам се, че си такава.
И тайно с теб се гордея,
но ако ти си нещастна,
ще се страхувам за тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
