Грим
Сложих маската си за лице.
По кожата ми тя засъхна.
Ще ми дадеш ли маска за сърце,
че в мъката си то заглъхна?
Ще ми дадеш ли нежния си грим
за чувства (и за тем подобни)?
Душата ми в забрава спи -
с лъжа да я събудиш - пробвай!
С лъжа да я запалиш - трудно!
Тя, душата, упорита!
В някои дни дори със чудо
да я събудя съм опитвал.
Но тя си спи. Да знаеш колко
се старах да я наглеждам.
Днес я чакам с много болка,
с детска скръб, но и с надежда -
че ще дойдеш ти да я гримираш
с червило - сякаш е изкуство.
Тази вечер ти не спирай
По кожата ми тя засъхна.
Ще ми дадеш ли маска за сърце,
че в мъката си то заглъхна?
Ще ми дадеш ли нежния си грим
за чувства (и за тем подобни)?
Душата ми в забрава спи -
с лъжа да я събудиш - пробвай!
С лъжа да я запалиш - трудно!
Тя, душата, упорита!
В някои дни дори със чудо
да я събудя съм опитвал.
Но тя си спи. Да знаеш колко
се старах да я наглеждам.
Днес я чакам с много болка,
с детска скръб, но и с надежда -
че ще дойдеш ти да я гримираш
с червило - сякаш е изкуство.
Тази вечер ти не спирай
да ми слагаш грим за чувства...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
