8.04.2018 г., 1:34 ч.

Грива 

  Поезия » Друга
795 3 3

Опетненост Между ъгълчетата на пръстите

Забравили Вчера но живеещи в Утре

Зад бледата закостенялост на онзи кален уличен

спомен

Презрял влажната целувка на раздялата

С произношение на развален кантонски

След гърба на жените за които си молил

Вкопчени в промеждутъка на младост

траяла цял промеждутък

Иззад слабините на айсберга потънал от жажда за гроб

За да не изкрещи винаги своето приветствано име

Когато е станало лесно да не разговаряш с пингвините

Седнал до пастта на една титанична и брутална елегия

Прострял сетивата си с предшестваща глътка

 

 

Тъмно е Приседнал си по-голям от най-измитата ябълка

По-малък от най-съкровената липса Изборно прощаващ

Ти – безкрайно сам предшественик на бури

Ти – меценат на апогей

 

Безименност Не ме гледай с тези очи

Прекъсваш вечността ми

С тези очи не ме гледай

 

Оставаш изтерзан Заловен за вътрешната си поголовност

И някой полива пръстта

С вино я полива Цигара изпушва Маслинка остава

И я обича в определени дни

Жестикулира

 

Пред желанията трополят стари каруци

Пладне е

И кой е този човек между смъртните

Който с ръцете си твърди

Ще скъса прощалната грива

18.9.2007г.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няколко мегатона в цветови еквивалент!!!
  • Hапълно те разбирам, Мисана...И слава богу! Джак
  • Христос Воскресе, Донърджак!
    Чета и препрочитам текста ти. Звучи ми като неудачен превод на американска поезия от 70-те години на миналия век. Да се превежда добре също се изисква талант. Подобни текстове следва да се наричат думотворения или дори думостълпотворения. Те са, уви, много далече от истинската поезия. И слава богу!

    Весели празници!
Предложения
: ??:??