Грива
Опетненост Между ъгълчетата на пръстите
Забравили Вчера но живеещи в Утре
Зад бледата закостенялост на онзи кален уличен
спомен
Презрял влажната целувка на раздялата
С произношение на развален кантонски
След гърба на жените за които си молил
Вкопчени в промеждутъка на младост
траяла цял промеждутък
Иззад слабините на айсберга потънал от жажда за гроб
За да не изкрещи винаги своето приветствано име
Когато е станало лесно да не разговаряш с пингвините
Седнал до пастта на една титанична и брутална елегия
Прострял сетивата си с предшестваща глътка
Тъмно е Приседнал си по-голям от най-измитата ябълка
По-малък от най-съкровената липса Изборно прощаващ
Ти – безкрайно сам предшественик на бури
Ти – меценат на апогей
Безименност Не ме гледай с тези очи
Прекъсваш вечността ми
С тези очи не ме гледай
Оставаш изтерзан Заловен за вътрешната си поголовност
И някой полива пръстта
С вино я полива Цигара изпушва Маслинка остава
И я обича в определени дни
Жестикулира
Пред желанията трополят стари каруци
Пладне е
И кой е този човек между смъртните
Който с ръцете си твърди
Ще скъса прощалната грива
18.9.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
