10.02.2023 г., 0:32

Грозданка

791 1 3

             

   Грозданка 

 

 

От сочно грозде, грозданке, си родена –

кехлибар златен и мерло червено.

В тъмна изба и в бъчва дървена

отлежаваш, ти си от Бога дарена!

 

И стопляш ти на хората всякога душата

и загряваш зиме и лете техните тела.

И запява песен народна тогава устата,

и веселѝ се човекът, пее и негова душа.

 

Ти гониш всякога на човека тъгата

и усмихваш го, забравя своята самота.

И спомня си той за миналото с усмивка,

вдига с теб наздраве от сърце и от душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....