10.02.2023 г., 0:32

Грозданка

799 1 3

             

   Грозданка 

 

 

От сочно грозде, грозданке, си родена –

кехлибар златен и мерло червено.

В тъмна изба и в бъчва дървена

отлежаваш, ти си от Бога дарена!

 

И стопляш ти на хората всякога душата

и загряваш зиме и лете техните тела.

И запява песен народна тогава устата,

и веселѝ се човекът, пее и негова душа.

 

Ти гониш всякога на човека тъгата

и усмихваш го, забравя своята самота.

И спомня си той за миналото с усмивка,

вдига с теб наздраве от сърце и от душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...