От сочно грозде, грозданке, си родена –
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата
и загряваш зиме и лете техните тела.
И запява песен народна тогава устата,
и веселѝ се човекът, пее и негова душа.
Ти гониш всякога на човека тъгата
и усмихваш го, забравя своята самота.
И спомня си той за миналото с усмивка,
вдига с теб наздраве от сърце и от душа!