Гроздоберът на душите
Гроздоберът на душите е фатален!
Знак е той на мнимата реалност.
Черни гроздове сега прокапват
като тежка черна кръв във мрака.
Страстите ни бързо избуяват.
Плевелите страстно ги обвиват.
Задушени сме от трепетно очакване
и душите ни - цигулки свирят.
Свирят конкурирайки щурците,
птиците политнали към Бога.
Свирят в своята последна монолитност
и издъхват в дълга изнемога.
Колко много трябва да се спъваме
във неравното поле на страстите.
Да възкръсваме и да потъваме,
за да осъзнаем, че не властваме...
Че сме само подчинени символи
на Любов, която се развихря
в огъня на бъдеще мистично,
запокитило последното си минало!
* Стихотворението тук е инспирирано от стихотворението "Гроздобер"
на Елица Ангелова. По тази причина
авторът й го посвещава с най-дълбока признателност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
