23.11.2012 г., 11:07

Грозната истина, която всички се правят, че не виждат (Акростих)

831 0 0

Объркан свят, изпълнен със заблуди.
Бълващ лъжи и непукизъм.
Щедростта, добрината и алтруизмът почиват в мир,
Еднообразието и егоизмът ширят се безспир.
Спи тълпата, а аз викам, но съм пренебрегнат.
Те станат, наплюят ме и пак бързат да си легнат.
Всичко е в застой, а аз стоя мълчаливо безсилен.
Объркан свят, изпълнен със заблуди,

                                              тук нормалните наричат луди.
                  

В. Николов

22.11.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...