Грозното пате
Цвете си. Да, ти си роза!
С приказен мек аромат.
А аз съм нещастен и грозен,
обвит от черна тъма.
В небето си. Да, ти си птица!
Прегръщаш света със крила.
Аз съм студен и безличен,
с груба и слаба ръка.
Силна си. Да, ти си огън!
Във пепел обръщаш деня.
Страх ме е - нощем не мога
моята лампа да загася.
Мека си. Да, ти си нежност!
Докосваш ме с пръсти в съня.
А аз дори тогаз не поглеждам
ни лицето, ни мойта коса.
Аз съм грозното пате и страдам!
Че не мога да бъда със тебе.
Погали ме - само тогава
С приказен мек аромат.
А аз съм нещастен и грозен,
обвит от черна тъма.
В небето си. Да, ти си птица!
Прегръщаш света със крила.
Аз съм студен и безличен,
с груба и слаба ръка.
Силна си. Да, ти си огън!
Във пепел обръщаш деня.
Страх ме е - нощем не мога
моята лампа да загася.
Мека си. Да, ти си нежност!
Докосваш ме с пръсти в съня.
А аз дори тогаз не поглеждам
ни лицето, ни мойта коса.
Аз съм грозното пате и страдам!
Че не мога да бъда със тебе.
Погали ме - само тогава
ще се превърна във приказен лебед...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
