Грях
Грях
Отключена врата и стъпки бързи.
И ето те - уплашена, задъхана, сама.
Тръпнеща, безмълвна и прекрасна.
Спряла своя бяг - пенеста вълна.
В прегръдката си ще те приютя.
Вратлето леко ще целуна.
Ще изчезне от душата ти страха,
за да се превърнеш в нежна струна.
Тук, сред тишина и в полумрака,
забравили кои сме и какви.
Нехаещи за туй какво ни чака,
единствено за себе си добри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Петков Всички права запазени
