Грях
Отключена врата и стъпки бързи.
И ето те - уплашена, задъхана, сама.
Тръпнеща, безмълвна и прекрасна.
Спряла своя бяг - пенеста вълна.
В прегръдката си ще те приютя.
Вратлето леко ще целуна.
Ще изчезне от душата ти страха,
за да се превърнеш в нежна струна.
Тук, сред тишина и в полумрака,
забравили кои сме и какви.
Нехаещи за туй какво ни чака,
единствено за себе си добри.
© Марин Петков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
