Грях
Отключена врата и стъпки бързи.
И ето те - уплашена, задъхана, сама.
Тръпнеща, безмълвна и прекрасна.
Спряла своя бяг - пенеста вълна.
В прегръдката си ще те приютя.
Вратлето леко ще целуна.
Ще изчезне от душата ти страха,
за да се превърнеш в нежна струна.
Тук, сред тишина и в полумрака,
забравили кои сме и какви.
Нехаещи за туй какво ни чака,
единствено за себе си добри.
© Марин Петков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
