МПетков (Марин Петков)
31 103
10 nov 2008, 6:06

Грях 

  Poesía » De amor
953 0 8

              Грях

 

Отключена врата и стъпки бързи.

И ето те - уплашена, задъхана, сама.

Тръпнеща, безмълвна и прекрасна.

Спряла своя бяг - пенеста вълна.

 

В прегръдката си ще те приютя.

Вратлето леко ще целуна.

Ще изчезне от душата ти страха,

за да се превърнеш в нежна струна.

 

Тук, сред тишина и в полумрака,

забравили кои сме и какви.

Нехаещи за туй какво ни чака,

единствено за себе си добри. 

 

© Марин Петков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??