Защо сърцето все избира,
това, от което ще го заболи?
Това, което ще го събере
и после пак ще го унищожи.
Разумът - той отново глас в пустиня,
но шепти,
а сякаш напук на него
сърцето безмилостно крещи.
И не се разбирам,
а уж ме беше страх...
Да,
копнее мойто тяло
да извърши този грях.
Зная, че не трябва,
отново ще ме заболи,
но не мога да се спра,
късно е... уви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
