etikki (Мариета Караджова)
100 82
26.09.2011 г., 20:27 ч.

Грях 

  Поезия
669 1 10

Опитах се със думи да опиша

лъчите на настъпващия ден,

и въздуха, така дълбоко вдишан,

и слънцето, изгряващо над мен.

 

Опитах да опиша смелостта си...

Но цялата превивах се от страх.

И смеех се, преправяйки гласа си,

защото вътре в себе си крещях.

И слънцето зовях във моите длани,

предадени от нечия лъжа,

и старите надежди развенчани

опитвах да възраждам в пепелта.

Извайвах своя свят във тишината,

откъсвайки от своята душа,

и давайки на всеки нещо свято,

което да захвърли в пепелта.

 

И вземаха. И тъпкаха. И плюха

парченцата от моето сърце.

От обич, от омраза или скука.

 

А то отказа просто да умре.

А то отказа просто да излъже,

че всичко е красиво и добро.

А може би създавал си ни, Боже,

използвайки  погрешното ребро...

 

Сълзите натежават във ръката ми

и нищо не остана да се каже.

Душата ми прегръща се с тъгата ми,

дошла за обичта да ме накаже.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??