Грях
Опитах се със думи да опиша
лъчите на настъпващия ден,
и въздуха, така дълбоко вдишан,
и слънцето, изгряващо над мен.
Опитах да опиша смелостта си...
Но цялата превивах се от страх.
И смеех се, преправяйки гласа си,
защото вътре в себе си крещях.
И слънцето зовях във моите длани,
предадени от нечия лъжа,
и старите надежди развенчани
опитвах да възраждам в пепелта.
Извайвах своя свят във тишината,
откъсвайки от своята душа,
и давайки на всеки нещо свято,
което да захвърли в пепелта.
И вземаха. И тъпкаха. И плюха
парченцата от моето сърце.
От обич, от омраза или скука.
А то отказа просто да умре.
А то отказа просто да излъже,
че всичко е красиво и добро.
А може би създавал си ни, Боже,
използвайки погрешното ребро...
Сълзите натежават във ръката ми
и нищо не остана да се каже.
Душата ми прегръща се с тъгата ми,
дошла за обичта да ме накаже.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
