etikki (Мариета Караджова)
100 82
Sep 26, 2011, 8:27 PM

Грях 

  Poetry
672 1 10

Опитах се със думи да опиша

лъчите на настъпващия ден,

и въздуха, така дълбоко вдишан,

и слънцето, изгряващо над мен.

 

Опитах да опиша смелостта си...

Но цялата превивах се от страх.

И смеех се, преправяйки гласа си,

защото вътре в себе си крещях.

И слънцето зовях във моите длани,

предадени от нечия лъжа,

и старите надежди развенчани

опитвах да възраждам в пепелта.

Извайвах своя свят във тишината,

откъсвайки от своята душа,

и давайки на всеки нещо свято,

което да захвърли в пепелта.

 

И вземаха. И тъпкаха. И плюха

парченцата от моето сърце.

От обич, от омраза или скука.

 

А то отказа просто да умре.

А то отказа просто да излъже,

че всичко е красиво и добро.

А може би създавал си ни, Боже,

използвайки  погрешното ребро...

 

Сълзите натежават във ръката ми

и нищо не остана да се каже.

Душата ми прегръща се с тъгата ми,

дошла за обичта да ме накаже.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??