Знам, че съгреших! Да!
Но не ме съди жестоко.
Моля се, разкайвам се! Да!
И себе си също нараних. О, на дълбоко!
Грешна съм, нали?
Осъзнавам го, но не съм единствена.
А може би ти си идеален? А, дали?
Прости на душата ми! Тя веч е пречистена.
Бързо се влюбвам и затова твърдиш, че съм порочна.
А кой определя що е зло и що - добро.
Съжалявам, но силен бе страхът и плахостта краткосрочна.
Влюбих се... от рози плувам в легло.
Дори и това да е грях,
не е мой, а на сърцето наивно.
Пердах и упреци понасяше от мен. Жестока с него бях,
но не ме послуша игривото. В сладкия грях се впусна безспирно.
© Веселина Костадинова Всички права запазени