За мене си каквото тя за тебе,
мечтая те на вдишвания само,
а ако усещам те до мене,
не си ми нужен както щом те няма...
И не че те обичам до безумие,
не искаш да си мой и ме вбесяваш,
а тя ти бяга... питам, луда ли е?
Как нея да надвиеш не успяваш?!
Играта, във която се мотаем,
е стара колкото света,
интересна е и няма да скучаем,
опитвайки да търсим любовта.
Не си ЧОВЕКЪТ! Зная и разбирам,
загубих тази глупава игра,
но и ти си губещ, подозирам,
щом не иска да е твоя Тя!
© Таня Момчева Всички права запазени