Гумичка за белези
С молив начертах един живот,
но гумичката някъде остана.
Убиха ме като ненужен скот,
в окопите лежа, покрита с рани.
Завих се с копия, избягах от студа,
дори и златният куршум убива.
Отвориха се белези, кървя,
а слънцето над мен от страх се свива.
Тежат очите. Гумата къде е
да изтрия мириса на моите кошмари
и белезите ми да остареят?
За бога, май в съня си я забравих!
Как искам да съм птица да летя,
изтрила спомените за земята.
Но съм човек и страдам за това,
че грешките ми ще са неопяти.
Война и мир, издигнат над лъжи -
арка, недостигнала звездите.
Мечта наивна вечно ще тежи -
свободна искам в този свят да скитам.
Отказвам да се върна тука, стига!
И моливът от писане съм счупила,
оръжието насочи, войнико -
отдавна зимата ме е затрупала!
08.08.2022г.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви от сърце Христо, Райна, Милена и Миночка! Радвам се, че ви е харесала творбата ми и ви е докоснала! Дълбоко го оценявам!
Относно това, което каза Миночка - да, за съжаление няма магическа гумичка, която да изтрие раните ни и трябва да живеем с тях до края...затова са сънищата и мечтите... -
Това ме грабна! Чудесно е! Поздрави!
-
Много е хубаво!
-
Изпращам ти радост, мир и любов! Нека Бог бди над тебе и те закриля!
-
Ако можехме да използваме гумичка, колко неща щяхме да променим, уви, остават само раните!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Харесва ми идейно, но има някои недомислици, пришити просто заради ефектността им, например златните куршуми - ни в клин, ни в ръкав там, където са. Ниските оценки не са от мен.