С молив начертах един живот,
но гумичката някъде остана.
Убиха ме като ненужен скот,
в окопите лежа, покрита с рани.
Завих се с копия, избягах от студа,
дори и златният куршум убива.
Отвориха се белези, кървя,
а слънцето над мен от страх се свива.
Тежат очите. Гумата къде е
да изтрия мириса на моите кошмари
и белезите ми да остареят?
За бога, май в съня си я забравих! ...