Гумичка за белези
С молив начертах един живот,
но гумичката някъде остана.
Убиха ме като ненужен скот,
в окопите лежа, покрита с рани.
Завих се с копия, избягах от студа,
дори и златният куршум убива.
Отвориха се белези, кървя,
а слънцето над мен от страх се свива.
Тежат очите. Гумата къде е
да изтрия мириса на моите кошмари
и белезите ми да остареят?
За бога, май в съня си я забравих!
Как искам да съм птица да летя,
изтрила спомените за земята.
Но съм човек и страдам за това,
че грешките ми ще са неопяти.
Война и мир, издигнат над лъжи -
арка, недостигнала звездите.
Мечта наивна вечно ще тежи -
свободна искам в този свят да скитам.
Отказвам да се върна тука, стига!
И моливът от писане съм счупила,
оръжието насочи, войнико -
отдавна зимата ме е затрупала!
08.08.2022г.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
