6.07.2007 г., 13:36

Гурбет (Гурбет)

1.4K 0 10

Гурбет

Ранна есен.
Чембер черен.
Вехтите другари.

Де са, мале?
Де? Не Верни.
Сълзите ми. Парят.

Севда първа.
Сукман черен.
Сърце ми отровна.

Де е, мале?
Де? Не Верна.
Душата ми. Морна.

Читав чина.
Честит чакам.
Чисти да ги видя.

Зима Злато -
Зида Злото.
яЗък! Кат ги видях.
*
Късна есен.
Чембер черен.
Спомена попарен.

Де бях, мале?
Де??? Чужбина.
ЖивотA  ми. Мина...

10 Януари 2003, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • (mute), я!!!
  • аре стига!
    от млади гаджета не ща да чувам пораженски заключения!
  • Невероятна изповед! Думите понякога са тежки като изтръгнато сърце... като твоя стих...
  • БРАВО!!!
  • Чувам го непрекъснато, Смиф. И спя лошо нощем. Един от малкото си стихове, които много обичам. Истински

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...