1.09.2004 г., 11:36

Гущерче

1.6K 0 3
Гущерчето - тъй зелено,
По телцето не гали,
То от страх е заслепено,
Нежността ти го боли.
Със опашчица в ръцете
Ще останеш и така
Ще си имаш по лицето
Нова бръчка от тъга.
Остави му свободата,
То самото да реши
С кой да тича по тревата,
С кой света да сподели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Найстина много хубаво стихотворение, леко и мило
  • Много нежно стихотворение!Поздрав, Дайк!
  • Макар че повече ми харесват щурчетата, стихотворението ти е много добре написано.
    Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...