TodorNikolov.1 (Todor Nikolov)
49 110
23.08.2017 г., 10:13 ч.

Хвърчило 

  Поезия » Свободен стих, Друга
634 2 2

 

В ръцете твои съм отлитащо хвърчило,
от изписаните листи със твоите стихове.
В минолото свое бях едно дете унило,
летя в простора с попътните ти ветрове.

 

Изгубена в дебрите на земните дъбрави,
обърната на пепел жарава във нощта,
огнено мастило не потъващо в забрава,
пишещо в сърцата одите на любовта.

 

На плещите крехки твоето словото съм понесъл,
денем птиците четат го, нощем пеят го щурците.
Луната ми прошепва на ушенце еретична мисъл:
На лист не пише таз сестрица, пише ни в душите!

 

Литни след мен, последвай ме в небето,
когато всеки долу в земята те зарие,
в делата и мечтите, и в сърцето на детето,
светът отново теб ще те преоткрие.

 

 

17. 08. 2017 г.

© Todor Nikolov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??