Хвърчило
В ръцете твои съм отлитащо хвърчило,
от изписаните листи със твоите стихове.
В минолото свое бях едно дете унило,
летя в простора с попътните ти ветрове.
Изгубена в дебрите на земните дъбрави,
обърната на пепел жарава във нощта,
огнено мастило не потъващо в забрава,
пишещо в сърцата одите на любовта.
На плещите крехки твоето словото съм понесъл,
денем птиците четат го, нощем пеят го щурците.
Луната ми прошепва на ушенце еретична мисъл:
На лист не пише таз сестрица, пише ни в душите!
Литни след мен, последвай ме в небето,
когато всеки долу в земята те зарие,
в делата и мечтите, и в сърцето на детето,
светът отново теб ще те преоткрие.
17. 08. 2017 г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
