12.10.2023 г., 13:08

Гъби, ама не!

1.1K 1 4

Една жена не яла гъби.

Съпругът, бесен от това,

изчупил всичките и зъби

да изяде поне една.

 

Житейска някаква идилия

със смисъл скрит, едва ли не.

Уж глава на таз фамилия,

това балканско диване,

 

да си реши проблема искал

с някакъв летален край.

Но, хич до края не устискал,

крошета  щом ударил май.

 

Ей пич, назад си във нещата!

Брутално действаш без успех.

Ще ти разкажа аз играта –

на твойто дередже аз бех.

 

Жена ми черна мамба бе,

но с мойта тактика красива,

единственна под туй небе,

не дадох ѝ алтернатива.

 

Щом ти намразил си жената,

бъзикай я с пиниз, полека

и тя ще вдигне чукалата,

не по клиничната пътека!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да превърнеш агресията над жена в забавна случка е нещо, което не разбирам. Римуването на някакви думи не означава, че е поезия, а посланието е под нулата.
  • За съжаление (или без съжаление) Роси е права: критериите за писменост и писане са много ниски вече. Оттам и самокритериите: човек си мисли, че може, но резултатите понякога са плачевни.
  • По оня виц "първата ми жена умря от гъби, втората - защото не искаше да яде гъби!" 😂
  • Засягате по несериозен начин доста сериозна и болезнена за обществото ни тема. За да Ви се прости опита се очаква поне наличие на майсторство и виртуозност в боравенето с езика, което обаче не забелязах в произведението Ви. Между другото заглавието Женомразец, повече би му подхождало.

    Съжалявам ако Ви разочаровам, но според мен е наистина ужасно!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...