5.03.2019 г., 11:12 ч.
Гъдулке
Кажи ми! Кажи ми, стара гъдулке,
какво си се умълчала?
Тъй, както гледам,
доста прах си събрала.
Лежиш забравена... Самичка!
Като останала след ято птичка!
Отдавна не си докосвана!
Отдавна не си лустросвана!
Засвири ми! За дядо напомни ми!
Събуди спомени мили!
Поне за една песен имаш сили!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти.
-
Така помним мили за нас хора, а спомените ни правят по нежни и чувствителни! Хареса ми!
-
Прегръщам те, Танче!
-
И аз така мисля. Ако е нещо, да е с голяма буква!
-
Метеор, момче лудо! Радвам се, че разбираш моята лудост и се присъединяваш към нея! Но, така се стигат звездите! Поне, моят начин е такъв!
-
Как искам да засвири! В ръцете на дядо тя пееше и танцуваше на коляното му.
-
Да засвири!
-
Да. Има спомени, които ме разплакват. Тия липси не се запълват с нищо. Благодаря, че се отби.
-
Обърнеш ли се назад,звуци и спомени.
-
Благодаря, Иван, за коментара и за любими. Мнението ти ми е важно и ценно.
-
Докосна ме стихът ти, Маргарита! Поздравления!
-
Благогодаря, Доче! И пак е огромно празното и вие.
-
Остават вещите след тях за да напомнят
за стихове, за музика, за случки.
За да не бъде празното огромно
и болката да вие като куче... -
Благодаря, че не ме подмина, Коновски!
-
Хареса ми...
-
Благодаря ти, Светулчице! Само да има кой да засвири!
-
За много още песни ще има сили!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
