Гълъби пред Кауфланд
Гълъби пред Кауфланд
Гълъби, сиви и бели,
и шарени
– кацнали –
нечакани и неканени -
на поляната
пред Кауфланд.
Бръмчат коли
на близкия паркинг –
с бездушни очи,
жълти и лакоми –
поглъщат
вакуума
на емоции
и го превръщат
в газове.
А гълъбите, сам господ
опазил ги,
стоят на зеленото
пред това пренаселено
последно чудо
за шопинг терапия.
Спъва краката им
остра трева.
Те кълват
подхвърлена пица –
вместо пшеница
или просо – благословено.
Парчето – цяло – не както обикновено,
къшей, подхвърлен за милостиня.
Сочно и дъхаво,съвсем неизстинало.
Може капризно дете
или тийнейджър,
от хормони подгонен,
го е захвърлил недоволен,
и ето ги - те
ще се избият –
не крият
колко са гладни.
Ех, че сочно парче –
ще падне
ядене
на кауфландска територия!
Горките!
Не знаят колко калории
има
в това малко парче.
Не спорят
колко Е-та -
стабилизатори,
подправки и заместители,
набухватели
са били изписани
на опаковката,
и колко – спестени.
Не мислят, че вредни
са всички вкусотии тестени.
Не търсят производител
и трайност – нямат време –
нетраен късметът е – ще ти го вземат.
Кълват и благославят архитекта,
предвидил градинка в проекта
и реализирал толкоз птичи мечти.
После, сепнати сякаш от нещо,
спират
пира
и се оглеждат,
шии извивайки
нагоре – нескривайки
копнежа по човешка ръка -
от нея храна
свикнали да приемат.
Виж, старик белобрад,
с преметната рехаво
през рамо торба
скитник – евреин,
дошъл вероятно
от някой далечен бордей,
до когото никой
да приближи твърде не смей,
от торбата изважда
шепа трохи –
и със сакрален жест ги подава.
Изведнъж суматоха настава.
В миг
се оказва покрит
от глава до пети
с пера, крака и глави –
с целувки и песни – и благослов.
Разчувстван от толкова птича любов
старикът засмива се – о, чудо – просветва
небето зад сградата
на Кауфланд.
Старикът – с някакъв вълшебен талант
на магьосник от рицарска сага-
ръце към слънцето бавно протяга.
През поляната крачи, на раменете понесъл
пролетен злак, небе, птича песен.
Излизат учудени
клиенти разбудени
от шопингтерапийна треска-
не виждали още до днеска
толкова птици и толкова слънце –
родени от обич, от мъничко зрънце
на човешко чувство на съпричастност.
И никой вече не стои безучастно.
Всеки търси в джоба си някое зрънце,
да почерпи дошлото пред Кауфланд слънце,
да даде своята дан от любов
и така да заслужи свят благослов.
Но махва старикът с ръка и си тръгва –
и сякаш пророчество старинно се сбъдва-
небето в миг от криле почернява,
светлият ден с нощ се сменява.
И светят на Кауфланд само очите
и мамят, и канят към зло неприкрито.
Но всички омаяно гледат следите
на стареца, с пух от гълъб покрити.
И тръгват към залеза с мокри очи…
…
Но бързо се сепват – животът горчи,
но друго си нямаме – тук и сега,
вкъщи, на работа и в Кауфланд.
И няма как да сме всички светци
и гълъби с чисти, модри очи.
Ще мъкнем хомота – това ни е дан –
ще се зареждаме от Кауфланд
с Е-та и всякакви заместители –
без срок на годност и производител.
Но скришом ще търсим в парка отпред
гълъбов пух, щом сив силует
на старец и просяк деня пресече ни.
Тогава, загърбили всички проблеми
ще спираме с кротка въздишка и зов –
Господи, дай ни поне малко любов!
26.03.2014 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
