Гълъби пред Кауфланд

Гълъби, сиви и бели,

и шарени

– кацнали –

нечакани и неканени -

на поляната

пред Кауфланд.

Бръмчат коли

на близкия паркинг –

с бездушни очи,

жълти и лакоми –

поглъщат

 вакуума

на емоции

и го превръщат

в  газове.

А гълъбите, сам господ

опазил ги,

стоят на зеленото

пред това пренаселено

последно чудо

за  шопинг терапия.

Спъва краката им

остра трева.

Те кълват

подхвърлена пица –

вместо пшеница

или просо – благословено.

Парчето – цяло – не както обикновено,

къшей, подхвърлен за милостиня.

Сочно и дъхаво,съвсем неизстинало.

Може капризно дете

или тийнейджър,

 от хормони подгонен,

го е захвърлил недоволен,

и ето ги - те

ще се избият –

не крият

колко са гладни.

Ех, че сочно парче –

ще падне

ядене

на кауфландска територия!

Горките!

Не знаят колко калории

има

в това малко парче.

Не спорят

колко Е-та -

стабилизатори,

подправки и заместители,

набухватели

са били изписани

на опаковката,

и колко – спестени.

Не мислят, че вредни                      

са всички вкусотии тестени.

Не търсят производител

и трайност – нямат време –

нетраен късметът е – ще ти го вземат.

Кълват и благославят архитекта,

предвидил градинка в проекта

и реализирал толкоз птичи мечти.

После, сепнати сякаш от нещо,

спират

пира

и се оглеждат,

шии извивайки

нагоре –  нескривайки

копнежа по човешка ръка -

от нея храна

свикнали да приемат.

Виж, старик белобрад,

с преметната рехаво

през рамо торба

скитник – евреин,

дошъл вероятно

от някой далечен бордей,

до когото никой

да приближи твърде не смей,

от торбата изважда

шепа трохи –

и със сакрален жест ги подава.

Изведнъж суматоха настава.

В  миг

се оказва покрит

от глава до пети

с пера, крака и глави –

с целувки и песни – и благослов.

Разчувстван от толкова птича любов

старикът засмива се – о, чудо – просветва

небето зад сградата

на Кауфланд.

Старикът – с някакъв вълшебен талант

на магьосник от рицарска сага-

ръце към слънцето бавно протяга.

През поляната крачи, на раменете понесъл

пролетен злак, небе, птича песен.

Излизат учудени

клиенти разбудени

от шопингтерапийна треска-

не виждали още до днеска

толкова птици и толкова слънце –

родени от обич, от мъничко зрънце

на човешко чувство на съпричастност.

И никой вече не стои безучастно.

Всеки търси в джоба си някое зрънце,

да почерпи дошлото пред Кауфланд слънце,

да даде своята дан от любов

и така да заслужи свят благослов.

Но махва старикът с ръка и си тръгва –

и сякаш пророчество старинно се сбъдва-

небето в миг от криле  почернява,

светлият ден с нощ се сменява.

И светят на Кауфланд само очите

и мамят, и канят към зло неприкрито.

Но всички омаяно гледат следите

на стареца, с пух от гълъб покрити.

И тръгват към залеза с мокри очи…

…

Но бързо се сепват – животът горчи,

но друго си нямаме – тук и сега,

вкъщи, на работа и в Кауфланд.

И няма как да сме всички светци

и гълъби  с чисти, модри очи.

Ще мъкнем хомота – това ни е дан –

ще се зареждаме от Кауфланд

с Е-та и всякакви заместители –

без срок на годност и производител.

Но скришом ще търсим в парка отпред

гълъбов пух, щом сив силует

на старец и просяк деня пресече ни.

Тогава, загърбили всички проблеми

ще спираме с кротка въздишка и зов –

Господи, дай ни поне малко любов!

26.03.2014 година