14.03.2010 г., 18:06

Гълъбът

1.5K 0 2

          ГЪЛЪБЪТ

 

Там, на улицата,

предвестник малък на мира,

глава с мъка мяташе,

червени очички въртеше,

с крила пърхаше,

перушина хвърчеше.

Береше душа гълъбът мил.

А аз, човекът, гледах

безпомощен, унил,

че не можех, за беда,

с моите сили да го съживя.

Но не бой се, гълъбе, мили мой,

ще надвие животът,

БЪДИ ТИ ГЕРОЙ. 

 

                                                                           Елена Панталеева Бартенева /Йовевска

                                                                            гр.Ловеч

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Йовевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...