14 мар. 2010 г., 18:06

Гълъбът

1.5K 0 2

          ГЪЛЪБЪТ

 

Там, на улицата,

предвестник малък на мира,

глава с мъка мяташе,

червени очички въртеше,

с крила пърхаше,

перушина хвърчеше.

Береше душа гълъбът мил.

А аз, човекът, гледах

безпомощен, унил,

че не можех, за беда,

с моите сили да го съживя.

Но не бой се, гълъбе, мили мой,

ще надвие животът,

БЪДИ ТИ ГЕРОЙ. 

 

                                                                           Елена Панталеева Бартенева /Йовевска

                                                                            гр.Ловеч

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Йовевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...