14 мар. 2010 г., 18:06

Гълъбът

1.5K 0 2

          ГЪЛЪБЪТ

 

Там, на улицата,

предвестник малък на мира,

глава с мъка мяташе,

червени очички въртеше,

с крила пърхаше,

перушина хвърчеше.

Береше душа гълъбът мил.

А аз, човекът, гледах

безпомощен, унил,

че не можех, за беда,

с моите сили да го съживя.

Но не бой се, гълъбе, мили мой,

ще надвие животът,

БЪДИ ТИ ГЕРОЙ. 

 

                                                                           Елена Панталеева Бартенева /Йовевска

                                                                            гр.Ловеч

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Йовевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...