ГЪЛЪБЪТ
Там, на улицата,
предвестник малък на мира,
глава с мъка мяташе,
червени очички въртеше,
с крила пърхаше,
перушина хвърчеше.
Береше душа гълъбът мил.
А аз, човекът, гледах
безпомощен, унил,
че не можех, за беда,
с моите сили да го съживя.
Но не бой се, гълъбе, мили мой,
ще надвие животът,
БЪДИ ТИ ГЕРОЙ.
Елена Панталеева Бартенева /Йовевска
гр.Ловеч
© Елена Йовевска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
