21.12.2019 г., 20:36

Гърба ми ще е сянка на любовите...

782 2 1

 

Не искам да съм облачно небе

и брод да търся сред звездите.

Аз цял живот пълзях към Теб.

Да знаеш как ми се отлита... 

Дотолкова, че някъде под мене 

останало парченце от земя, 

в която тебе щом намеря, 

ще се прегърна с любовта. 

Преди това дано да се загубя. 

И всичко да забравя. Всички. 

И тази розова заблуда, 

за рамото и кацналата птичка. 

Ах, колко искам след това 

да се превърна в твое бъдеще. 

Да се събудя в пълна свобода 

от сбъднати кошмарни сънища. 

А ти повикай ме! Със шепот на море. 

Гърба ми ще е сянка на любовите,

и всяко име моят стих ще погребе. 

Ще дойда след поклон пред опелото им. 

Ще дойда, да. И ти ще ме приемеш. 

Бургас не може да е повече от Ловеч. 

О, може! Още как. Вий там живеете! 

Морето, Ти - сте мойте свят и обич... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...