Не искам да съм облачно небе

и брод да търся сред звездите.

Аз цял живот пълзях към Теб.

Да знаеш как ми се отлита... 

Дотолкова, че някъде под мене 

останало парченце от земя, 

в която тебе щом намеря, 

ще се прегърна с любовта. 

Преди това дано да се загубя. 

И всичко да забравя. Всички. 

И тази розова заблуда, 

за рамото и кацналата птичка. 

Ах, колко искам след това 

да се превърна в твое бъдеще. 

Да се събудя в пълна свобода 

от сбъднати кошмарни сънища. 

А ти повикай ме! Със шепот на море. 

Гърба ми ще е сянка на любовите,

и всяко име моят стих ще погребе. 

Ще дойда след поклон пред опелото им. 

Ще дойда, да. И ти ще ме приемеш. 

Бургас не може да е повече от Ловеч. 

О, може! Още как. Вий там живеете! 

Морето, Ти - сте мойте свят и обич... 

Danny Diester 

(Стихопат.)