26.07.2015 г., 9:35 ч.

(Х) 

  Поезия » Друга
417 0 15

(Х)


търся си

(както казват)

явно белята

но къде я забутах

вече прерових

всички скришни местенца

взех я от теб

и не помня къде я оставих

нямаме скрин с чекмедженца

само куфари

пълни с трофеи и спомени

опознава(х)ме сладостта на съдбата

и се смее(х)ме като луди

няма(х)ме сили да плачем

ето я

(както казват)

като вълк гладна и жадна

кацна право в сърцето ми

ти ли я прати

(ах да ми паднеш)

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??