(Х)
(Х)
търся си
(както казват)
явно белята
но къде я забутах
вече прерових
всички скришни местенца
взех я от теб
и не помня къде я оставих
нямаме скрин с чекмедженца
само куфари
пълни с трофеи и спомени
опознава(х)ме сладостта на съдбата
и се смее(х)ме като луди
няма(х)ме сили да плачем
ето я
(както казват)
като вълк гладна и жадна
кацна право в сърцето ми
ти ли я прати
(ах да ми паднеш)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
