Jul 26, 2015, 9:35 AM

(Х)

  Poetry » Other
617 0 15

(Х)


търся си

(както казват)

явно белята

но къде я забутах

вече прерових

всички скришни местенца

взех я от теб

и не помня къде я оставих

нямаме скрин с чекмедженца

само куфари

пълни с трофеи и спомени

опознава(х)ме сладостта на съдбата

и се смее(х)ме като луди

няма(х)ме сили да плачем

ето я

(както казват)

като вълк гладна и жадна

кацна право в сърцето ми

ти ли я прати

(ах да ми паднеш)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...