х х х
Раздрах последната си дрипа,
да видиш раната под нея,
ала раненият ти поглед
не я съзря.
За нова рана нямам място,
и нямам вече друга дреха.
Така и за очи незрящи
не зная лек.
Дали да взема крива патерица,
да не подпра на свойто рамо,
да хванем някоя пътека
и заедно да се потътрим?
Или да спрем пред пътя прашен,
да ближем кървавите рани
и да се молиме на Времето,
да ги лекува с пепелта си?
Каквото и да сторим вече,
оттук нататък все е рана,
а аз от нея ще живея.
Подай ми шепа от жаравата!
да видиш раната под нея,
ала раненият ти поглед
не я съзря.
За нова рана нямам място,
и нямам вече друга дреха.
Така и за очи незрящи
не зная лек.
Дали да взема крива патерица,
да не подпра на свойто рамо,
да хванем някоя пътека
и заедно да се потътрим?
Или да спрем пред пътя прашен,
да ближем кървавите рани
и да се молиме на Времето,
да ги лекува с пепелта си?
Каквото и да сторим вече,
оттук нататък все е рана,
а аз от нея ще живея.
Подай ми шепа от жаравата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Шишкова Всички права запазени
