mishona_art (Анелия Шишкова) mishona_art (Анелия Шишкова)
17
May 28, 2006, 6:12 PM

х х х

  Poetry
1.1K 0 5
Раздрах последната си дрипа,
да видиш раната под нея,
ала раненият ти поглед
не я съзря.

За нова рана нямам място,
и нямам вече друга дреха.
Така и за очи незрящи
не зная лек.

Дали да взема крива патерица,
да не подпра на свойто рамо,
да хванем някоя пътека
и заедно да се потътрим?

Или да спрем пред пътя прашен,
да ближем кървавите рани
и да се молиме на Времето,
да ги лекува с пепелта си?

Каквото и да сторим вече,
оттук нататък все е рана,
а аз от нея ще живея.

Подай ми шепа от жаравата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Шишкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Шепа от жаравата - носим си я през целия живот.
  • maeva_va
    maeva_va
    Времето не лекува, Нели. С времето просто свикваш... Чудесно е. Поздравче! 6!
  • mishona_art (Анелия Шишкова)
    mishona_art (Анелия Шишкова)
    Благодаря ти, Красимир! Стихотворението ми е доста старо, май отпреди Силвия Кацарова. Но не съм и помисляла, че някога ще публикувам и ще получавам оценки за това. А пък да се сравнявам с Ведрин - това си е направо кощунствено. Мисля, че ако между нас има истински поет, то това е той. До него всички ние сме от детската градина.
  • mishona_art (Анелия Шишкова)
    mishona_art (Анелия Шишкова)
    Благодаря! Всяко влизане в сайта ми носи радост! Да ви се връща!!!
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Каквото и да сторим вече,
    оттук нататък все е рана,
    а аз от нея ще живея.

    Подай ми шепа от жаравата!

    Прекрасно е! Много, много красиво! Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0