7.09.2021 г., 13:36 ч.

х.х.х 

  Поезия » Пейзажна
336 0 3

Аз цялата съм болка и безименна.

Родена съм в измислен тъжен стих.

Сълзите ми се крият между римите,

а глас си нямам. Или е много тих.

Пулсират в мене викове и крясъци.

Погребах ги навътре и ги скрих.

А времето накъсвам на отрязъци.

В едни се мразя, в други си простих.

Аз цялата съм болка. Но и умора.

И с вкус горчив от тъмни грехове.

Със рани незарастнали, отворени.

И с отрязани в мечтания криле.

Да, болка съм. Но тиха. Много тиха.

Почти невидима със простичко око.

Ела да прочетеш един, два стиха,

за да ме помниш винаги с добро.

© Нели Райн Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??