х.х.х
Аз цялата съм болка и безименна.
Родена съм в измислен тъжен стих.
Сълзите ми се крият между римите,
а глас си нямам. Или е много тих.
Пулсират в мене викове и крясъци.
Погребах ги навътре и ги скрих.
А времето накъсвам на отрязъци.
В едни се мразя, в други си простих.
Аз цялата съм болка. Но и умора.
И с вкус горчив от тъмни грехове.
Със рани незарастнали, отворени.
И с отрязани в мечтания криле.
Да, болка съм. Но тиха. Много тиха.
Почти невидима със простичко око.
Ела да прочетеш един, два стиха,
за да ме помниш винаги с добро.
© Нели Райн All rights reserved.
