Хай-ху 4
1
В театър – сцена.
Суетата, себе си играе
и ръкопляска си, от ложите.
Животът простосмъртен, пък нехае,
похърквайки на евтините редове –
поклон дълбок, от суетата...
2
Връх Еверест.
Над него нищото.
Под него –
Питагор, Сократ, Хераклит,
Архимед, Хипарх и Менип
в същото,
както и други.
Вселената –
вторачена в своето нищо
незабелязва Еверест,
крачейки...
3
Трънлив пиедестал.
Честолюбието събира аплаузи
за чужди дела
в наслада.
Насладата се опиянява
от собствените си чувства,
но страда.
Разумът, спокоен, се радва
на своите си творения
с настроение –
бодлите в задника,
са за другите...
4
В края на времето
наднича бъдещето,
чудейки се на меркантилността,
преследваща слава –
отегчителна и смъртна,
ще е такава,
каквато е
и в настоящето...
5
Непристъпно кале –
умът освободен от страсти, е.
Невежеството си играе в неведение,
извън стените.
Нещастието знае, но се инати
да се приюти.
Съзнанието –
следва разписание,
напук на всякакво желание,
и портите крепи...
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за искреността! Ама ще се съдим до дупка, ако го превърнете в стил!
Моя стил е безстилен и много си държа на него! -
Поздрави и на вас! Идва от "хайде да хулим" Пък и какво значение има името? Хайкуто също е било безименно, предполагам, преди някой да го конкретизира като стил. Пък и все още нямам на идея, това, което съм написал, дали може да се нарече стил и дали бих желал да стане такъв, защото стилът е смъртта на оригиналните творби и раждане на "масово производство" от подражатели
-
Поздрав и от мен!
-
тва - хай- ху
идва от хайку?
ако е така
нямаш достатъчно съвпадения
дори и да пародираш
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
