Хай-ху 4
1
В театър – сцена.
Суетата, себе си играе
и ръкопляска си, от ложите.
Животът простосмъртен, пък нехае,
похърквайки на евтините редове –
поклон дълбок, от суетата...
2
Връх Еверест.
Над него нищото.
Под него –
Питагор, Сократ, Хераклит,
Архимед, Хипарх и Менип
в същото,
както и други.
Вселената –
вторачена в своето нищо
незабелязва Еверест,
крачейки...
3
Трънлив пиедестал.
Честолюбието събира аплаузи
за чужди дела
в наслада.
Насладата се опиянява
от собствените си чувства,
но страда.
Разумът, спокоен, се радва
на своите си творения
с настроение –
бодлите в задника,
са за другите...
4
В края на времето
наднича бъдещето,
чудейки се на меркантилността,
преследваща слава –
отегчителна и смъртна,
ще е такава,
каквато е
и в настоящето...
5
Непристъпно кале –
умът освободен от страсти, е.
Невежеството си играе в неведение,
извън стените.
Нещастието знае, но се инати
да се приюти.
Съзнанието –
следва разписание,
напук на всякакво желание,
и портите крепи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Моя стил е безстилен и много си държа на него! 
