3.01.2008 г., 14:44

Хайде да минем под дъгата

2K 0 18
 

Там - накрая на
                света,
под дъжда,
окъпа се и моята
душа.
      Пречисти се.
И мина под
дъгата.
В параклиса
на любовта
донесе
          белотата.
Бог така бе решил.
Да плисне летен дъжд.
                      Да бъде!
Щом е отредил!
---
Чисти ще са
на човеците сърцата -
щом минали са
там нейде
                 под дъгата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, ако минат през дъгата. Май душата ти е едно прекрасно цвете.
  • И аз не знам защо правиш асоциации със "Септември", Инка. Людмила Сланева има една много хубава песен, която звучи всеки път когато дават предаването за сираци по канал 1. Та така се вдъхнових... от песента де Благодаря ти иначе.
  • Не знам защо, но си спомних "Септември" на Гео Милев, макар твоят стих по емоции да няма нищо общо с него... Продължавай да пишеш за красотата, мила моя
  • Благодаря на всички за топлите отзиви. Радвам ви се.
  • Красиво...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...