Там - накрая на
света,
под дъжда,
окъпа се и моята
душа.
Пречисти се.
И мина под
дъгата.
В параклиса
на любовта
донесе
белотата.
Бог така бе решил.
Да плисне летен дъжд.
Да бъде!
Щом е отредил!
---
Чисти ще са
на човеците сърцата -
щом минали са
там нейде
под дъгата.
© Любослава All rights reserved.
Благодаря ти иначе.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
