Хайде на градинка (Годините не са достатъчни... 4)
Що за мъж съм обикнала, Боже? -
От глава до пети си е мъж,
но да каже и дума не може,
сякаш сливи го давят. Веднъж
се опита да бъде любезен,
да ми шепне любовни слова...
Но в стремежа да бъде естествен,
просто кимна смутено с глава.
Търсех начини как да го дразня,
за да кресне след мен като луд -
плачех, виках, заплашвах. Напразно.
Той се прави на сляп и на глух.
И мълчи ли, мълчи непринуден...
Не разбира ли - аз съм жена!
Нямам нужда от погледа влюбен,
а от разговор, думи, дела...
Пък е вече на трийсет години.
Ако днес не говори - кога?!
Има нужда от детска градина -
само там възпитават деца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
