Jun 23, 2009, 9:49 PM

Хайде на градинка (Годините не са достатъчни... 4)

2.1K 1 26

Що за мъж съм обикнала, Боже? -

От глава до пети си е мъж,

но да каже и дума не може,

сякаш сливи го давят. Веднъж

 

 

се опита да бъде любезен,

да ми шепне любовни слова...

Но в стремежа да бъде естествен,

просто кимна смутено с глава.

 

 

Търсех начини как да го дразня,

за да кресне след мен като луд -

плачех, виках, заплашвах. Напразно.

Той се прави на сляп и на глух.

 

 

И мълчи ли, мълчи непринуден...

Не разбира ли - аз съм жена!

Нямам нужда от погледа влюбен,

а от разговор, думи, дела...

 

 

Пък е вече на трийсет години.

Ако днес не говори - кога?!

Има нужда от детска градина -

само там възпитават деца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тази поредица ме изпълва...
    Страхотно!
  • Васка, този лирически някой го е излъгал, че мълчанието е злато! А аз наминах, да видя мъжете как се оправдават, че това в градинката не сме го учили и точно там куцам най-много. Прати ми го аз да го науча на три неща: Сутрин да ти казва, че си по-истинска от изгрева, някъде по обед - че си по-слънчева от слънцето, а вечер - че си най-ярката звезда на небосклона му! Мога и на четвърто да го науча - никога да не пита риторично: Къде се мотаеш, че още не си ми нарязала салатката за ракийката! Аз как да си я пия сега без салатка! ...
  • Не е лесно да си мъж.Просто женската красота понякога ни оставя без думи.
  • Ха-ха, разсмя ме.
    Слагай му халката на носа и - на разходка!
    А после и на логопед!
  • Обичай си го миличка такъв,
    по-лесно е да го възпиташ!
    Капак ли е , или за всичко пръв,
    не ще го можеш превъзпита!
    Гуш и поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...