Хайде със теб утрото да изключим!
Хайде, със теб, утрото да изключим!
(по Ксения Григорович)
Хайде, със теб, утрото да изключим!
Не ща да се съмва! Не ща да е светло!
Нека е по-дълго щастливото случване!
Нека от пълно се пръсне сърцето!
Мутрата на часовника с юмрук ще разбия!
Ех, как се хили гадът му неден!
Още съм жаден... С очи ще те пия...
и все ще обърквам Първо с Последно...
Строших го нахалника... Стана ми леко...
Жалко. Не мога утрото да изключа...
Ставаш и тръгваш нейде далеко...
Токчета чаткат и стиха ми налучкват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
