8.02.2009 г., 9:37

Хайку

612 0 3
                           *
                           Студена гора.
                         Погледнах през клоните -
                           плачещи птици.
                          *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • само така..внасянето на свежи идеи му е майката...
  • Харесва ми...на прав път си..продължавай! Поздрав!
  • Звучи февруарско и зимно, но и макар плачещи, птиците ги има. Все някога те ще започнат да пеят и гората ще се стопли от песента им. Красив стих, с много светлина и надежда в себе си. Поздрав! Хареса ми !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...