13.06.2011 г., 7:26

Хайку-любов

2K 0 11

 

Що е хàйку-любов?

 

Тя е кратка, но светла любов,

с дължина на едно краткостишие.

 

Седем пъти по седем – жадувана!

 

Седем пъти по седем – целувана!

 

Седем пъти по седем – разпъвана!

 

Седем пъти – по седем години!

 

И пламти, и не иска да мине!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Много!
  • !!!
  • Силвина, Нини, Илко, Валентина, Весе, Маги, Полина, Йосифова, Смешко, Зики, Сеси, Стенли, Цвети и Селвер – благодаря ви че прочетохте и че отделихте и време за отзиви!
    Не разбрах точно откъде му дойдоха на това стихотворение и логични ли са и заглавието, и съдържанието му. Сега след вашите отзиви се опитвам да си го изясня.
    Защо “хайку-любов”? Защото кои са характерните черти на хайкуто – краткост, красота и мъдрост! Описаната любов е чиста и светла. Тя е и мъдра – с това че е била истинска, с това че толкова дълго се е запазила. “Седем пъти - по седем години!” За конкретната моя любов този срок ще се изпълни след три години, но реших че може и трябва да го пусна и по-рано, за да не би по някаква причина стихотворението да пропадне. Като не трябва непременно това да е легалната, законната любов. Може да е като в “Любов по време на холера” – където любовта се е запазила цели 50 години, при това без да е получила никаква “материална“ храна. Но защо, освен това, тази любов може да изглежда и кратка? А затова – защото не сме й се наситили, защото не можем да й се наситим!
  • Бива си я тази любов, само хайкуто къде е при тази продължителност
  • Седем пъти по седем години...?
    Доста дълго хайку!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...