Хамалогия
Животът ми е страшна бъркотия,
една безпътица с трагичен край,
аз вдигнах страшна олелия
от личния си ад и рай..
Направо съм без гръб, като хамалин.
От цялата любов си натежах.
И станах скучен, тъй банален
на нищо не приличам. Сиромах..
Голяма хамалогия, ти казвам,
да биеш с перушина по дувари,
с отломките си раните да дразниш,
а после да се чешеш от кошмари..
Обаче, знаеш капките по камъка
как всеки ден щом капят и пробиват
от моите сълзи не гасне пламъкa,
соленото горчи. И се умира..
Та, нека завали. Да гасне пепел.
От жегата на чувствата се стичам.
Поискай ме преди да съм усетил
дали ще спреш такъв да ме обичаш..
Danny Diester
11.07.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Дръж се Дани, няма да се огъваш!
