Хамалогия
Животът ми е страшна бъркотия,
една безпътица с трагичен край,
аз вдигнах страшна олелия
от личния си ад и рай..
Направо съм без гръб, като хамалин.
От цялата любов си натежах.
И станах скучен, тъй банален
на нищо не приличам. Сиромах..
Голяма хамалогия, ти казвам,
да биеш с перушина по дувари,
с отломките си раните да дразниш,
а после да се чешеш от кошмари..
Обаче, знаеш капките по камъка
как всеки ден щом капят и пробиват
от моите сълзи не гасне пламъкa,
соленото горчи. И се умира..
Та, нека завали. Да гасне пепел.
От жегата на чувствата се стичам.
Поискай ме преди да съм усетил
дали ще спреш такъв да ме обичаш..
Danny Diester
11.07.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Дръж се Дани, няма да се огъваш!
